13-годишната ми дъщеря буквално се втриса, когато я докосна. Всеки мой

...
13-годишната ми дъщеря буквално се втриса, когато я докосна. Всеки мой
Коментари Харесай

Когато си говорите с тийнейджърка, а усещането е като че ви вадят зъб

13-годишната ми щерка буквално се втриса, когато я докосна. Всеки мой опит да бъда нежна към моето пухкаво и сензитивно момиченце се посреща на нож.

”Знаеш, че съм тийнейджърка, към този момент съм доста огромна за такова отношение “ - това усещат и си мислят децата на 14-16 години.

Когато за пръв път ме отблъсна, изпитах мощен яд, питах се какво не съм направила както би трябвало, каква е моята неточност, която съм позволила, с цел да заслужа грубото ѝ отношение.

Дали не ме санкционира за развода ми с татко ѝ преди 6 години?

Забравих ли да ѝ кажа ”Обичам те “, или ѝ го споделих доста високо, когато тръгваше за учебно заведение?!

Нима тя не схваща, че всичко, което върша, е с цел да се усещам нейна майка, както е било преди, когато беше дребна – да ѝ описвам приказки за лека нощ, да си пеем и танцуваме дружно, да ме моли за помощ, когато би трябвало да си написа домашното…

Какво си случи и по какъв начин мога да спра това? Искам си дъщеричката обратно, в този момент!

Явно върша нещо не както би трябвало. Сигурно е редно да контролирам нейните действия и реакции. Но колкото повече се пробвам да я контролирам, толкоз повече я отклонявам от себе си...

Тийнейджърите са непредвидими. В един миг са радостни и щастливи, а внезапно стават тревожни, потиснати и летаргични.

За един момент нашите зависими от нас прелестни деца стават мини-възрастни, борещи се за самостоятелност, които желаят да разчитат все по-малко и по-малко на мама и баща.

Това порастване е сериозно време в живота на щерка ми и не мога да позная моето 13-годишно момиче, на което панталоните окъсяват, а краката стават все по-дълги. Разбрах, че би трябвало да приема тези години на трансформиране, време за подготовка за живота на възрастните. 

Когато просто разговаряте, а чувството е като че ви вадят зъб, помнете, че това не е персонално.

Всъщност, детето ви просто желае да ревизира до каква степен са границите на самостоятелност, когато утвърждава наред със своята индивидуалност. Това не е обвързвано с вашите умения на родител или на неналичието на такива, не е обвързвано с облеклата, които носите или танцовите придвижвания, които правите в дневната, това е просто симптом за израстване. 

Това е добре.  Това е краткотрайно! 

Продължава на страницата на

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР